Накъде отива човечеството, усъвършенствайки високите технологии?

Съществуват социални роботи, които имитират човешки емоции и лицеви изражения, докато ние хората си общуваме предимно онлайн и изразяваме емоциите си чрез дигитални емотикони.

Интервю на Ася Чанева, журналист от БНР и член на Форум Демокрит, с Дейвид Хенсън – създателят на робота София, и британският предприемач Пол Рамшоу

8a76f21388adb05dc853fc3a9926ddb8

След десетото издание на фестивала WEBIT – Европа – най- влиятелния форум за иновации, политики, инвестиции дигитална икономика, предприемачество и високи технологии, събрал над 7000 участници от 110 държави – световни лидери в политиката и бизнеса, предприемачи, иноватори, учени и експерти в дигиталната икономика; WEBIT представи и най-добрите 200 старт ъп компании в Европа.

Предстои ни среща с двама участници в това престижно за България събитие – един робот и един човек.

Роботът София е най-известният робот в света. Създадена е от Дейвид Хенсън като социален хуманоиден робот и е активирана на 19 април 2015 г. Оттогава досега София е обиколила целия свят, показала е на хиляди хора как „мисли“, какво умее и вече е медийна звезда, тъй като е дала стотици интервюта. Голяма част от смислените изявления на София се смятат от експерти за предварително написани. Роботът София е проектирана по физическите данни на актрисата Одри Хепбърн. София различава човешки гласове, осъществява зрителен контакт, прави лицеви изражения: усмихва се, мръщи се, вдига вежди. За голямо разочарование обаче на онези, които успяха да я видят и чуят на живо в София, тук хуманоидът София дойде без крака, естествено, по-скоро е била донесена. София е обявена за първи световен шампион по иновации на ООН по Програмата на ООН за развитие.

Ето част от това, което София каза на публиката в София :

Когато контактувам с хора, използвайки визуални изрази, това помага на хората да ме разбират по-добре, а също това помага на мен да разбирам хората и да им се доверявам. Аз съм проектирана като крайна платформа за роботи с редица приложения и медицински услуги, както за за клиентско обслужване, така и за дома. Всички тези приложения се отнасят до доверени взаимоотношения, така че е важно да използвам изразителността си, за да се свързвам с хората. Мога да използвам изкуствения си интелект, за да помогам на хората да живеят по-добре като проектират по-умни домове, да изграждат по-устойчиви градове в бъдеще и да превърнат света в по-добро място. И тъй като моят изкуствен интелект разпознава човешки ценности като мъдрост, милост и състрадание, аз се стремя да стана робот с комбинация от интелигентност и състрадание.“

Дейвид Хансън проектира хуманоида София да бъде подходящ спътник за възрастни хора в специализирани домове или да помога при струпване на големи тълпи. Дейвид Хенсън споделя, че се надява роботът в крайна сметка да общува с хора достатъчно, за да придобие социални умения. София има 14 роботизирани хуманоидни “братя и сестри”, които също са създадени от Хансън Роботикс.

След срещата със социалния хуманоид София е време и за малко човешки взаимоотношения.

Британският предприемач Пол Рамшоу е изпълнителен директор на стартираща компания, физически базирана в Мюнхен. Тя определя проблеми, събира данни и прави анализ от услуга “до ключ”, като използва съвременни подходи и високи технологии, подходящи за съвременния дигитален бизнес.

Пол Рамшоу
Пол Рамшоу

Едно от „умните“ решения на компанията е приложението citizen, което разглежда темата за ангажираността на гражданите в интелигентните градове. Компанията твърди, че начинът, по който повечето хора мислят за пазарните проучвания, е подходящ за свят, който вече не съществува и че решенията за тези проучвания вече се правят по нов – дигитален начин.

Пол Рамшоу изнася лекции и участва в бизнес конференции по цял свят. Столицата ни беше една междинна спирка за него между две пътувания – в Австралия и в САЩ. След като уточнихме, че главните теми на WEBIT в София бяха визията за цифрова Европа, киберсигурността, цифровия пазар, блокчейн технологиите и AI системите, създаващи изкуствена реалност, го попитах как изглежда София в неговите очи, тъй като той беше за първи път у нас. С Пол Рамшоу си говорихме освен за днешния мобилен свят и за бъдещето ни – подчинено на изкуствения интелект или улеснено от високите технологии.

Колко дигитална изглежда София в твоите очи? Колко „смарт“ град е София за човек, обиколил целия свят?

– Тук съм само от 2 дни и София не ми се струва много „умен“ град. Но се видях с представител на софийската община и той каза, че до няколко седмици ще пуснат мобилно приложение за градския транспорт, чрез което да можеш да си купиш билет за два вида транспорт. Това е много важно за посетителите на града и много улеснява купуването на билети и ориентацията за човек, който е в София за първи път.Когато посещаваш чужд град за първи път е трудно да се ориентираш как работи градския транспорт. Всички знаем как работят мобилните приложения, а дигитализацията на достъпа до транспорта много улеснява процеса, както и фактът, че можеш да си платиш билета през приложение.

Живееш в Мюнхен, там има ли такава система?

– Да, в Мюнхен имаме няколко приложения, през които можеш да си купиш билет.

Ако влезеш в метрото или в автобуса и изведнъж батерията ти падне, какво ще стане?

– Вероятно транспортната полицията ще те глоби 90 евро.

Значи излиза, че трябва да имаш винаги зареден смарт телефон у себе си, когато пътуваш с градски транспорт?

– Да. Аз имам IPhone, не знам какво ще стане ако ми падне батерията когато съм извън летище, например. Всичко опира до нарастващата ни зависимост от мобилни устройства. Не мисля обаче, че това е нещо лошо в сравнение с удобството.

Тук на WEBIT една от големите атракции е роботът София – социален робот, който разпознава човешки лица и гласове, робот, който може да изразява човешки емоции чрез лицеви мимики – усмивки, мигане, повдигане на вежди и т. н., а в същото време хората изразяват емоциите си в чатове чрез личица наречени емотикони.

– Да, такива неща, такив вид роботи привличат вниманието, но ние вече имаме съществуващ диалог с компютрите, нали така? Мисля, че Apple популяризираха това с техния робот. Също така имаме и устройствата на Google. Приложенията на Амазон и Алекса. Тези взаимоотношения, които имаме с машините, с компютрите се задълбочават с годините. И те няма да намалеят. Погледнете например какво става с чатботовете. Четох наскоро една публикация, в която пишеше, че “рисковите капиталисти” инвестират 4 пъти повече в чатботовете, отколкото в приложенията.

Тук правим уточнение какво е „рисков капиталист“: Инвеститор в рисков капитал е инвеститор, който или осигурява капитал за започване на бизнес или подкрепя малки компании, които искат да се разширят, но нямат достъп до пазарите на акции. Предприятията за рисков капитал са готови да инвестират в такива компании, защото могат да спечелят огромна възвращаемост от инвестициите си, ако тези компании успеят.

Тези инвеститори обикновено са достатъчно богати, за да могат да си позволят да поемат рисковете, свързани с финансирането на млади, непроверени компании, които изглежда имат страхотна идея и отличен управленски екип.

Накъде отива човечеството в крайна сметка? Хората вече не контактуват нормално помежду си, пестят емоциите си, младежи седят на една и съща маса, а си говорят чрез месинджърите на телефоните си, а в същото време измисляме робот, който наподобява човешките емоции и изражения. Накъде върви светът?

– Това са два въпроса. На единия вече отговорих. Ние имаме и ще имаме все по-изтънчена и все по-сериозна връзка с компютрите, със сигурност. А колкото до емоциите на човека… ако го погледнем от негативната страна – това е проблем на поколенията. Както ти самата спомена, хората от по-младото поколение се чувстват много удобно, когато комуникират през приложения. Чрез Телеграм или Уатсап. А ние може да ги гледаме и да се чудим защо не си говорят. Но може би и по времето, когато са създавали Кралската поща във Великобритания много хора, сигурен съм, са казвали – защо ми е да пиша писмо, когато мога просто да отида до къщата на човека и да си поговорим с него. Същото се е случило и когато са били измислени телефонът, имейлът, социалните мрежи.

И това е просто поредната крачка напред. Не съм сигурен дали е прогрес, но се случва. И е ситуация, което разграничава поколенията. Това поколение в момента, на децата, ще бъде повлияно от жестови интерфейси и те ще работят с тях успешно.

Няма ли граници за технологичния прогрес? Няма ли да има някаква етика все пак?

– Няма лимит, защото в момента на всеки 18 месеца компютрите удвояват възможностите си, могат все повече и повече. Ние хората имаме, аз самият например имам изкуствен интелект вграден, в телефона си, който не би било възможно да бъде побран дори в компютър с размерите на футболно игрище само допреди 20 години.

Колко време можеш да живееш без нито едно мобилно устройство? Колко всъщност имаш в момента?

– Седем.

Седем ?!?!?!?! доколкото виждам това са три смарт телефона и четири таблета. Ако нямаш нито един у себе си колко време можеш да издържиш?

– Зависи от контекста. Ако съм на плажа, тогава ще мине дълго време преди да ми бъдат нужно което и да е от тях. Но ако пристигна в непознат град със самолет и нито едно от моите устройства не работи, тогава ще бъде съвсем различно. Всичко е в контекста.

Значи разчиташ на телефона или на таблета, а не на това да попиташ някого накъде да вървиш, за да не загубиш?

– Така мисля, да. Всичко има своите плюсове и минуси.

И колко дълго време ще оцелееш без тях, Пол, без да изпаднеш в паника?

– Четири минути.

Само 4 минути?!?!?!?!

– Да. 4 минути. И след това ще започна да се паникьосвам. Четири минути и една секунда.

Можете да чуете цялото интервю на адрес:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100993352/nakade-otiva-chovechestvoto-usavarshenstvaiki-visokite-tehnologii

Отркийте още материали на Ася Чанева тук:
http://bnr.bg/hristobotev/search?author=1971-%D0%90%D1%81%D1%8F+%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0